НАНОПЛАСТМАСАТА
ЗАПЛАХА
ЗА ЖИВОТА

Нанопластмасата прониква във всички органи, системи и клетки на организма, уврежда митохондриите, предизвиква хронично възпаление, оксидативен стрес и провокира мутации в ДНК. Всичко това може да ускори развитието на онкологични, сърдечно-съдови и автоимунни заболявания, безплодие и невродегенеративни заболявания. Тези процеси могат да доведат човечеството до криза в здравеопазването, която изпреварва решенията, предлагани от съвременната медицина.

Микро- и нанопластмасата непрекъснато проникват навсякъде — в почвата, водата, въздуха и живите организми — като вече са станали част от хранителната верига. Средно човек приема с храната около 250 г пластмаса годишно, а само за два часа разходка вдишва до 106 000 нейни частици. Това повсеместно разпространение означава, че микро- и нанопластмасата представляват заплаха за всички форми на живот.

Нанопластмасата преминава през биологични бариери (чревна, кръвно-мозъчна, хематоплацентарна и други) и се натрупва в мозъка, сърцето, кръвоносните съдове, черния дроб, тестисите и яйчниците. Прониквайки в клетките, тя нарушава работата на йонните канали, предизвиква оксидативен стрес, митохондриална дисфункция и води до хронично възпаление, което оказва системно въздействие върху репродуктивното здраве, както и върху нервната и сърдечно-съдовата система.

Нанопластмасата натрупва и дълготрайно задържа електростатичен заряд на своята повърхност, който изкривява електрическите сигнали между клетките, променя мембранния им потенциал, нарушава функцията на йонните канали и електронния транспорт в митохондриите. Подобна намеса води до нарушения в сърдечния ритъм, обмяната на веществата и до понижаване на когнитивните функции.

Електростатично заредената нанопластмаса нарушава предаването на нервните импулси, което води до смущения в сърдечния ритъм, мускулните съкращения, имунните реакции и метаболизма. Тези нарушения могат да доведат до аритмии, дихателна недостатъчност, когнитивни разстройства и ускорена невродегенерация.

Нанопластмасата прониква в репродуктивните органи, уврежда сперматозоидите и яйцеклетките и води до безплодие. Тя също преминава през хематоплацентарната бариера, предизвиквайки оксидативен стрес и хронично възпаление. Това може да доведе до спонтанни аборти и аномалии в развитието на плода.

Натрупвайки се в мозъка, нанопластмасата променя активността на невроните, нарушава производството на невротрансмитери, уврежда митохондриите и провокира възпалителни процеси. Това води до заболявания като депресия, тревожни разстройства, ADHD, болести на Алцхаймер и Паркинсон, епилепсия. При младите поколения се наблюдават по-ранни прояви на заболявания и намаляване на когнитивните функции.

Нанопластмасата нарушава навигацията при животните (птици), електрорецепцията при рибите и комуникацията на опрашващите насекоми (пчели), както и уврежда кореновата система на растенията, пречейки на усвояването на хранителни вещества. Това води до деградация на екосистемите и намаляване на популациите.

Пребивавайки в атмосферата, нанопластмасата влияе на формирането на облаци, валежите и характера на бурите, а замърсяването на океана с пластмаса ускорява неговото затопляне. Нанопластмасата действа като неизследван досега климатичен фактор, който влошава екстремните метеорологични явления.

Мащабът на замърсяването с нанопластмаса — от ембриони до цели екосистеми — изисква международно научно сътрудничество за идентифициране на последствията, количествена оценка на въздействието и разработване на решения. Нито една държава или лаборатория не може да се справи с тази заплаха самостоятелно.